ПСАЛМОПЀНИЕ, мн. -ия, ср. Църк. Изпълнение на псалми. В старите времена, в големите празници и в дните, които са отредени за спомен на мъчениците, цяла нощ са проводили в псалмопение. З. Петров и др., ЧБ (превод), 78. Чрез попущението на всесилния промисъл, .., не зная по какъв начин с него се сбъдна онова Йеремиево псалмопение, в което се казва: „Пътищата на Сион тъгуват“. О, 1977, кн. 10, 39. Той [епископ Климент Охридски] учел клира си на това, което се отнася до черковния ред, псалмопение и молитви. П. Петров и др., ЦЦЖМ [еа]. След десетилетия псалмопения, думите на стария свещеник звучаха като иносказание. ЛВ, 2003, бр. 12 [еа].