ПСА̀ЛОМ м. Спец. Псалм. Кой знае какво щеше да изрече [Симеон], ако в същия миг дворцовият свещеник не беше подхванал сладкогласно славославещия Давидов псалом. А. Гуляшки, ЗВ, 381. Преди всяко плячкосване, преди всяко мъчение на беззащитните, уплашени от мълниеносните огнестрелни оръжия, туземци — те не забравяли да изпеят дружно химн или псалом към Бога. П. Спасов, ХлХ, 34. Това, в което ми живееше душата, / ще чуя: за живот от радост озарена, / как слива своя химн Земята в небесата / с тържествений псалом на цялата вселена. П. П. Славейков, Худ. С I, 109. Но дигне ли магичен жезъл / и стих орфичен изрече, / морето, глуха полонеза, / гробове почва да влече, / и сенки, някога родени / тринадесети в някой дом, / при своя цар на поклонение / излизат с непознат псалом. Т. Траянов, П, 64. Там в бистри лазури се носи псалома / на вечната младост и вечния мир. Д. Дебелянов, С 1936, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)