ПСАЛТ, пса̀лтът, пса̀лта, мн. пса̀лти и пса̀лтове, м. Църк. Църковен певец. Когато аскерът кондисваше до града, българите и гърците се молеха още по-горещо .. Тогава дискосът цъфтеше в жълто и сребърно и псалтовете пееха и плачеха и никой не искаше службата да свърши. Вл. Свинтила, СЗЗ, 21. В средата биваха изправени три големи икони и около тях наредени поповете, псалтите и големите ученици. Д. Калфов, ПЮН, 153. Бяхме отличени със завидната чест да държим исо на херувикото на даскал Стефана. Исото състоеше в приглашане на псалта с едно проточено, безконечно мучене: а-а-а-а! Ив. Вазов, Съч. X, 165. Христос възкресе! .. Свещеникът повтаря думите на великото тържество, псалтът проточва напева. А. Каменова, ХГ, 223.
◊ Като псалт, ч е т а. Разг. Подигр. Монотонно, безизразно (чета).
– От гр. ψάλτης ‘арфист’. — Друга (остар.) форма: п у с а̀ л т.