ПСЕ, мн. псѐта и (диал.) пси, ср. 1. Куче, обикн. без стопанин; пес. Една нощ тревожно и често заби черковната камбана, загърмяха пушки, разлаяха се псета. Й. Йовков, Ж 1920, 39-40. Сега из нажежената от светкавици тъмница изскачаха глутница настръхнали псета — препускаха насреща му [на Симеон] и изведнъж се спираха, сякаш на пътя им се изпречваше невидима длан, огромна като стена. А. Гуляшки, ЗВ, 393. На ръба на поляната, над пътя, изскочиха четири-пет огромни овчарски псета, рунтави като мечки, с железни оглавници на вратовете и с оголени зъби. А. Дончев, ВР 1986 [еа]. Гарвана грачи, грозно, зловещо, / псета и вълци вият в полета. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. Който дава хляб на чужди псета, скоро ся ухапова от своите. ВУХБ (превод), 84. Бездомно псе.
2. Прен. Неодобр. Непочтен и зъл човек, който е оръдие на някого. Да мога по-дълго да услаждам душата си, като си представям как някой ден твое котило ще жвака и моите нечестиви синове. Зная си ги аз... зная и какви псета ще навъдят, ако се метнат на мене. Сп. Йончев, ШД, 28.– Ще бъда твой слуга, твое псе и твой шпион .. Они не ми дадоха нето една аспра, но ти ми даде един цял живот. Хр. Драганович, НБ (превод), 31. — Яж! — каза едноокият войник тихо. — Ама гледай да не те види онова болярско псе Беловежд. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 15. Не можех лесно да забравя / туй, що съм преживял тогава. / .. / когато покрай нас навред, / .., / кръстосваха фашистки псета. Г. Джагаров, МП, 78-79.
Прен. Руг. За изразяване на отрицателно отношение (обикн. при обръщение) към човек, който е зъл, проклет, негодник. — Аз съм човек, който не дава сведения на разбойници и убийци. Това беше дързък отговор. .. — Псе такова! — крясна му Тахаф, скочи на крака и като се изтъпанчи пред него, заплашително сви лявата си ръка в юмрук. — Само един знак да дам и си труп! В. Радков, Избр. пр ХVІ (превод) [еа]. Това е счетоводната книга на онова мръсно псе. Тези кръстчета заместват имената на корабите или градовете, които са потопили или ограбили. В. Несторова, ОС (превод) [еа].
3. Индив. За животно — новородено. И тъй те сключват мир: заложници си дават: / овцата псето си, вълчето си вълкът. / Размяната направили по форми стари / и под надзор на комисари. А. Далчев, Худ. С I (превод), 375.
◊ Влача се (влека се, мъкна се, ходя) като пребито псе. Разг. Вървя, влача се изнемощяло, едвам, с последни сили. — Решил съм тук да умра от нож или куршум отколкото да се влека като пребито псе по тия урви. Л. Стоянов, Б , 146. Забърквам се / забъркам се (обърквам се / объркам се, сбърквам се / сбъркам се, смайвам се / смая се) като псе в сливи. Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал по моя вина (употребява се, когато някой е заловен при извършването на нещо нередно). Смаял се като псе в сливи. БНТв ХІІ [еа]. И на псетата съм заборчлял (имам да давам). Разг. Извънредно много съм заборчлял. Като на псе, м и н а в а м и (з а з д р а в я в а м и, п р е м и н а в а м и и под.) Разг. Обикн. за рана. Много лесно, много бързо (ми минава). Като пребито псе, б и я, п р е б и в а м, в л а ч а с е (в л е к а с е, в ъ р в я, х о д я и под.). Разг. Едвам, с последни сили, изнемощяло (се влача, вървя, ходя). Вървеше като пребито псе, плачеше на глас и се молеше да умре, по-скоро да умре. Г. Марков, ПМД [еа]. Като псе и следв. гл. Разг. Означава много голяма, крайна степен на изява на действието или състоянието, изразено с глагола. Вбесените ченгета налетяха като стършели и за секунди го пребиха като псе. Хр. Калчев, НВ [еа]. Като псета на мърша. Разг.; Като псета <на> умрял кон. Диал. В голямо количество и в надпревара, с голямо настървение. Кога се село засели, кога ли псета лавнаха. Диал. Подигр. За човек, който отскоро е постигнал или придобил нещо, а се големее, възгордял се е, като че ли го има от много отдавна, като че ли е много опитен, обигран. Псетата да ядат някого или нещо. Разг. За означаване на пълна незаинтересованост, безразличие към съдбата на някого или нещо; не ме интересува какво ще стане с някого или нещо. Ояде се и не мислиш за нас! Оцелехме през партизанско, а сега... псетата да ни ядат. Ст. Даскалов, ЕС, 355. Орташка стока ли? Псетата да я ядат! П. Р. Славейков, БП II, 12.