ПСЀВДОКЛАСЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Изк. Лит. Който се отнася до псевдокласицизъм; лъжекласически. Не по-малко неестествена е сцената, която произхожда между Слава и баба Божилица .. Ето с какъв театрален псевдокласически език говори на последната: „Прости ме, моя душо, мое сърце“. К. Величков, ПССъч. VIII, 60. Той [Гьоте] превежда за репертоара на Ваймарския театър, като задоволи и вкуса на Карл Август за псевдокласическия репертоар, двете трагедии на Волтер „Мохамед“ и „Танкред“. М. Арнаудов, Г, 38.


Източник: Речник на българския език (онлайн)