ПСЀВДОКУЛТУ̀РА ж. Книж. Проява, която е във форма, подобна на приетата за еталон култура, но с различни, обикн. принизени ценностни критерии. Имало е страхотна динамика [в края на 19 в.] и културен подем. Взрив от енергия и емоции. В сегашното време има повече псевдокултура. Кеш, 2003, бр. 38 [еа]. Все по-силно се усеща кризата на ценностите в обществото, разклатените устои на словото в масовата псевдокултура, която ще завладее човешката цивилизация в модерните времена.


Източник: Речник на българския език (онлайн)