ПСЕВДОНЍМ м. 1. Име на човек, обикн. работещ в областта на изкуството, измислено от него или от друг като алтернатива на рожденото, с което официално се подписва или представя. Той [Ив. Хаджийски] е сътрудник на в. „Кормило“, „Вик“ и на други прогресивни издания. Често се подписва с псевдонима Джото, на името на големия ренесансов художник. Е. Каранфилов, Б III, 256-257. Преди повече от век Алеко бе обяснил как върви по улицата, как погледът му се мята от фигура на фигура и как всяка фигура все повече затвърждава съзнанието му, че той е щастливец. Това — по повод псевдонима му — Щастливеца. Мон., 2005, бр. 2387 [еа]. С този псевдоним [Чудомир] подписвах карукатурите само, а стихчетата — с най-различни като: Максим Гладний, Фанфан, Пигот, Фанко Фтичката и т. н. Чудомир, Дн [еа]. — Аз ти казах, че съм писател, а не публицист. .. — Трябва да си измислиш псевдоним .. Това име [Спас Дърмов] не става. .. Необходимо ти е нещо по-запомнящо се. ... По-тежкарско, по-солидно. М. Абаджиев, ЛХ [еа]. Актрисата .. сама измисля артистичния си псевдоним, съчетавайки едно от имената на баща си с моминското презиме на майка си. П, 2003, бр. 16 [еа]. Псевдонимът не е сред задължителните атрибути в личните карти, но в същото време няма и забрана той да бъде изписан там.
2. Име на лице, дадено му с конспиративна цел. Волов се подписа на пълномощното ми с псевдоним — Петър Ванков — главен двигател на Западна Тракия. З. Стоянов, ЗБВ I, 291.
– От гр. ψευδόνυμος ‘с лъжливо име’.