ПСИХАСТЕНЍК, мн. -ци, м. Мед. Лице, което страда от психастения. Човек със слаб тип нервна система френският психиатър Пиер Жане нарича психастеник. Пр, 1952, кн. 6, 29. Човек се децентрира от психотравмиращи го явления и съхранява способността си да ги наблюдава, но сякаш отстрани. Подобно поведение клиницистите отбелязват като най-често срещано при психастениците. Ив. Димитров, УОПР [еа]. Психастениците са хора тревожно мнителни, крайно неуверени в себе си, както и в околните.