ПСИХИАТРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. 1. Който е свързан или се отнася до психиатрия. Наследниците на Харизанов обаче направили всичко възможно, за да изпратят стария на психиатрично лечение. Й. Попов, БНО, 138. Йорданка Коцева .. се е наложила вече със своята сръчност. Тя превозва на ден по 160 колички. Не остава назад и Мария Вълкова, лаборантка от научноизследователския психиатричен институт. ВН, 1959, бр. 2399, 1. В графата „психиатричен статус“ лекарите записали, че той е ситуативно тревожен, има потисната мимика и пантомимика, но въпреки това е ориентиран за време, място и собствена личност. Кап., 2005, бр. 4 [еа]. Психиатричен диспансер. Психиатрична клиника. Психиатричен кабинет.
2. Като същ. психиатричното ср. Разг. Психиатрия (в З знач.). Приеха го за лечение в психиатричното.