ПСИХЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до, който е свързан с психиката обикн. на човек; психически. Културата на поведение .. има различни начини на изява — например вежливостта. И тя има свои оттенъци ..; тактичност — внимателно отношение към човека, което отчита ситуацията, в която се намира и неговото психично състояние. Мор. пр VIII кл, 48. Преживяла е временно психично разстройство и не помни какво е говорила тогава. К. Калчев, СТ, 243. Взет в неволя като малък, той [койотът] се опитомява като куче и е много игрив. Проявява схватливостта и другите психични качества на домашните кучета. К. Тулешков, ХЖ II, 15. Дразненето е физически процес, възбудата — физиологичен, а усещането — психичен процес. Псих. Х кл, 32. Психични смущения. Психични отклонения. Психични заболявания.