ПСЍХОАНАЛИТЍК, мн. -ци, м. Псих. Психотерапевт, обикн. психиатър или психолог, който е специалист по психоанализа. Тя .. помага на семейството [на Фройд] с всичко, което може, включително превежда и издава във Франция книгите на известния психоаналитик. В замяна Фройд я избавя от натрапчивото желание за смърт. С, 2005, бр. 4597 [еа]. Всичко това по някакъв начин напомня за прословутата склонност на градските американци да търсят изход от всичко с посещение при психоаналитик. Д, 2005, бр. 195 [еа]. Най-изявените жени .. участвуват много активно в работата на обществените организации .. Вероятно защото енергията им се генерира и насочва от чувството им за голям обществен и човешки дълг, от многовалентно, многопосочно социално (някой психоаналитик би казал майчинско) чувство. Хр. Домозетов, ОР, 68. Връзките с мъже винаги са ме затруднявали. Дълго време опитвах да намеря точния човек, но все не ми се удаваше. Ходих дори на психоаналитик. С, 2004, бр. 3963 [еа]. Досега той е сменил трима психоаналитици, от които очакваше разрешение на проблемите си с безсънието и параноята.