ПСИХО̀ЗА ж. 1. Мед. Тежко психично заболяване, което се изразява в неправилно възприемане на действителността и неадекватно поведение. „Бях изпаднал в нещо близко до маниакалнодепресивна психоза .. Спомнях си студентските години и дори онова време, когато с теб влизахме в кината без билети.“ Ив. Венков, ХКН, 82. Непрекъснатото повишаване на еднократната и дневна лечебна доза на тези лекарства [амфетамините] довежда до тежки остри или хронични отравяния, а понякога и до психоза. Н. Тонкин, НЗЛ, 27. Страхова психоза.
2. Прен. Силно душевно смущение по отношение на нещо, което се проявява в даден период от време и засяга голямо количество хора. — Каква е опасността за хората? — .. Обстановката е спокойна .., изявленията по медиите .. създават психоза. С, 2006, бр. 4765 [еа]. Напрежението в страната растеше и целият народ бе стигнал незабелязано до обща психоза, външната проява на която бе една растяща патриотична екзалтация. К. Константинов, ППГ, 229. Лотариите в Буенос са страшна напаст. Някаква психоза, която измъчва масите. Б. Шивачев, ПЮА, 99. Масова психоза. // Мания1. Психозата по програмирането на важни житейски събития на възлови дати от гледна точка на езотериката не дава мира на почитателите на окултните знания. С, 2007, бр. 5061 [еа].
◊ Реактивна психоза. Мед. Вид психоза, чиито симптоми се появяват в резултат на преживян стрес и са реакция на нещо значимо в личен план. При денонощен неправилен труд едно силно, тежко преживяване може също така да доведе до внезапен срив на нервната система и до появяването .. на една реактивна психоза. Пр, 1952, кн. 6, 30.
– От гр. ψϑχωση.