ПСИХОЛОГЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Спец. Социологическа доктрина, която свежда закономерностите на общественото развитие до законите на индивидуалната и групова психология и поведение. Според Илиев категоричното предимство на психологизма пред логизма се дължи на обстоятелството, че философските понятия възникват не за да задоволят нуждата от логична последователност, а за да изразят структурата на живота. Н. Димитрова, Ч [еа].
2. Вещо, проникновено изобразяване или анализиране на душевните преживявания на някого. Не се набляга на криминалната част .., а на дълбокия психологизъм, на борбата между следователката и този убиец. ЛИК, 2003, бр. З [еа]. „Лудницата“ от Ернандес Ката е една поразителна книга, наситена с дълбок психологизъм. Б. Шивачев, Съч. I, 124. Душата е единственият предмет, който той [Г. Стаматов] смело анализува .. Характерни за Стаматовия психологизъм са мрачните багри, с които той рисува образите на своите лица. ЖТИ VI [еа]. Портретите му [на художника Митов] се отличават с тънък психологизъм. Дем., 2001, бр. 48 [еа]. През филтъра на най-дълбок психологизъм Сарафов отцеждаше всичко, което бе случайно и несъществено, паразитен налеп върху душата на героя, и оставяше образа да действува само с духовния си екстракт. Ст. Грудев, АБ, 164.
– От психо- + гр. λόγος.