ПСИХОМОТО̀РИКА, мн. няма, ж. Мед. 1. Дял от медицината, чийто предмет е въздействието на психиката върху движенията. Дълго време психомоториката е била насочена само към ранното детство, но полето на приложение се разширява към възрастни и стари хора. В. Банова, ПР [еа].
2. Въздействие на психиката върху движенията или извършване на волеви движения. Явява се на изпити [студентът], гони успех, тест за интелигентност, тест за изправна психомоторика. ЛВ, 2003, бр. 39 [еа]. Понятието психомоторика е въведено в началото на ХХ век от проф. Дюпре, за да се подчертае тясната връзка, която съществува между двигателните постижения и психиката. В. Банова, ПР [еа].