ПСИХОПА̀Т м. 1. Мед. Лице, което страда от психическо разстройство, от психопатия; душевно болен. Тълпата също обезумява, тогава връзката между нея и психопата вожд става пълна. Иначе никой нормален човек не може да си обясни, как е възможно истеричните крясъци на Хитлер, предразнял, запенен, видиотен, да влияят тъй възпламеняващо на стотици хиляди немци. Г. Данаилов, СГИ [еа]. Той [Спасе] е един алкохолизиран психопат и неговото „признание“, че е Руменин убиец е много трудно да се приеме за чиста монета. Н. Хайтов, Х, 95. Някакъв психопат от екипажа взривил една от водородните бомби над Рим. П. Вежинов, СП, 136. Хитлер произнесе реч .. В нея той, като всеки психопат, възвеличи своето аз и се посочи за избраник на провидението. Д. Казасов, ВП, 647. Отворихме вратата и кого да видим. Младежът, който ме прибра от Каса де Кампо, след като бях изнасилена от психопати, един от които току-що излязъл от затвора. С, 2004, бр. 3975 [еа]. Страдащите от шизофрения не носят отговорност за деянията си за разлика от психопатите.
2. Прен. Разг. Лице, което реагира необичайно, неадекватно в някои ситуации. В т о р и р а н е н: — Докато е светло, по̀ ми е леко, замръкне ли, всичките са живи пред очите ми... О ф и ц е р ъ т: — Махнете този психопат от стаята! Н. Каралиева, Б, 83. — Никога [майка ми] не е споменавала за баща ми, сякаш не е съществувал такъв човек. — Но това не е майка! — каза младежът възмутено. — По-скоро някакъв психопат. П. Вежинов, НБК, 204. Наистина си пада малко психопат — извънредно труден е за общуване. Например може да не отговаря на обажданията ти по няколко месеца. Култ., 2003, бр. 14 [еа].
– От психо- + гр. πάϑος ‘страдание’.