ПСИХОПА̀ТИЯ ж. Мед. Патология, аномалия на характера, която определя психическия облик на индивида и се проявява в неадекватно поведение и недостатъчна социална адаптация. Кристиян .. е страдал от психопатия, бил е в постоянна зависимост от медикаменти и се самоубива в състояние на психически срив. Дем., 1998, бр. 191 [еа]. Диагнозата е личностно разстройство. Това означава психопатия, дефектно структурирана личност. Шоу, 2007, 39. Насо намери учебници по психиатрия. Прочете ги на един дъх с огромен интерес. Психози, неврози и психопатии му бяха ясни. М. Дубарова, И [еа]. Психопатията е наследствено обусловен признак на човека, при който няма динамика.
– Лат. psychopathia.