ПСЍХОТЕРАПЀВТ м. Мед. Лекар или клиничен психолог с право да лекува пациенти чрез психотерапия; специалист по психотерапия. Ако близкият може да поплаче с болния, то психотерапевтът съпреживява това състояние по друг начин — чрез разумен диалог. КСТ, 1991, бр. 11, 4. В тях [рисунките] лекарят открил онова, за което бил учил при швейцарския психотерапевт Карл Юнг. ЛИК, 1991, бр. 4, 22. Много често психотерапевти задават въпроси за първите спомени на човек. Европа 2001, 1998, бр. 7 [еа]. Аз съм професионален психотерапевт със завършено висше образование по психология. Δ Работата на психотерапевта е свързана с психичните проблеми, които не са резултат от умствено заболяване. ● Обр. Ани обаче е и нещо като психотерапевт на своите клиенти — на нещастния, травмиран още в детството си механик. Дем., 2002, бр. 8 [еа].
– От психо- + гр. θεραπευτἡς.