ПСИХОТЀХНИКА ж. Псих. 1. Приложна психология, която се занимава с количествено измерване на нечии способности с оглед на професионален подбор. Психотехниката е ранният етап в развитието на психологията на труда.
2. Специфичен метод за въздействие върху психиката на някого. Те [монолозите] от своя страна искат и от актьора високо майсторство, богата актьорска психотехника. Т, 1954, кн. 6, 49. Съвременният музикален театър е най-синтетичното сценично изкуство .. От тях [артистите] се изисква съвършена психотехника, която да им позволява бързо, леко и незабележимо да преминават от говор към речитатив или пеене. ВН, 1958, бр. 2126, 4. Имам психотехника — да изглеждам страшен .. Бронята ме предпазва от негативните неща. С, 2004, бр. 4284 [еа]. Половината от лечебните техники, с които работя, са психотехники, защото проблемите на съзнанието разболяват органите. Психотехника на убеждаващото въздействие. Психотехника на съсредоточаване.
– От психо- + τεχνικἡ.