ПСИХОТРО̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Фарм. 1. Който въздейства силно върху централната нервна система, върху психичната дейност на живите същества и води до промяна на поведението им. Силно действуващите кортикостероидни, антибиотични .. и психотропни лекарства връщат непрекъснато към живот и общественополезен труд милиони болни по света. Н. Тонкин, НЗЛ, 5. Едни от най-новите, особено популярни лекарствени средства са т. нар. психотропни препарати, навлезли нашироко в лечението на нервните и душевните заболявания. Н. Тонкин, НЗЛ, 5.

2. Който е свързан с употребата на психотропни вещества. Има цели лаборатории, включително и за водене на психотропна война. Тези средства предизвикват особено психическо състояние за определен период от време и водят до временна липса на боеспособност. Мон., 2005, бр. 21 [еа].

Психотропно вещество (средство). Естествен или синтезиран препарат, чието действие върху централната нервна система може да промени психичната дейност и поведение на човека. Внасяйки определено психотропно вещество в човешкия организъм или прилагайки токов импулс в определена точка на мозъка, изследователят постига управляема, желана реакция. Г. Василев, Съвр., 1975, кн. 2, 419. Има растения, които само опияняват животните, но биха могли да убият човек .. много от съдържащите психотропни вещества са били изследвани. П, 2007, бр. 17 [еа]. В избрания от шефовете им момент им се дават [на терористите] психотропни вещества и наркотици и те се отправят към самоубийствените си акции. Дем., 2001, бр. 230 [еа].

От психо- + гр. τρόπος ‘обръщане’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)