ПСИХОФЍЗИКА ж. Псих. 1. Научна дисциплина, която изследва връзката между силата на стимула (звуци, изображения и др.) и величината на предизвиканото усещане. Психофизиката е основана от Фехнер през втората половина на ХІХ в. Δ Главната задача на психофизиката се състои в измерване на абсолютния праг на усещане.
2. Човешкото тяло и душата, разглеждани като цяло в тяхното взаимовлияние. Срещат се още актьори, които са убедени, че щом преживяват своята роля .., те стигат едва ли не автоматически до най-изразителния сценичен език. Но зависи кой преживява, каква е изразителността на актьорската психофизика! ЛФ, 1958, бр. 48, 4. Театралната педагогика е .. невероятен сбор от качества, без които не можеш да разтвориш душевността и психофизиката на един млад човек и да извадиш .. всичките му потенциални актьорски възможности. Т, 2002, кн. З—4 [еа]. Актьорът е обучаван да се изразява чрез психофизиката си.
– От психо- + φυsικἡ.