ПСЍХОФИЗИОЛОГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до психофизиология; психофизиологически. Самата му психофизиологична организация е нагодена за преживяванията му. Бързо възбудим, Вазов лесно се раздвижва, леко се опиянява. БР, 1931, кн. 3, 84. Предлагат се оптимални учебни похвати, съобразени с възрастовите и психофизиологичните особености на обучаваните. БЕЛ, 2002, кн. № 2-3 [еа]. И затова нейните сценични образи биваха винаги ясна и вярна фотография на вълшебната ѝ вътрешна апаратура, която отразяваше идеално чисто всички нейни героини, преминали и отразени през психофизиологичната призма на гениалната актриса. БНТ, 1941, бр. 217, 3.