ПСЍХОФИЗЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Псих. Който се отнася до психофизика. Трябва да се разбере логиката на действието у човека от Шекспировата епоха например, ако се играе „Ромео и Жулиета“ — от простите психофизически действия на актьора в предлаганите обстоятелства до логиката на действието у човек от определена епоха, с индивидуална особеност, социално положение, възраст. Н. Лилиев, Съч. III, 318. Психическите и физическите действия не могат да се отделят .. И най-простото физическо действие е психофизически комплекс. Т, 1954, кн. 5, 20. Търсех общи допирни точки между моя [на Масалитинова] мироглед и тоя на Ирина .., тръгнах по действията на Ирина, оправдавах всяка нейна дума, всяка нейна постъпка, всяко нейно психофизическо действие. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 56-57. Различните хора имат различно отношение към истината, както и различен емоционален статус и психофизически реакции. Кап., 2005, бр. 47 [еа]. Психофизически натоварвания. Психофизически въздействия. Психофизически проблем.
◊ Психофизически паралелизъм. Псих. Дуалистичен принцип в психологията, според който психичните и физическите явления съществуват паралелно. Човекът е психофизично единство, т. е. единство на два индивида — телесен и душевен .. единството е обосновано върху взаимодействието на индивидите — .., алтернатива на психофизическия паралелизъм. Н. Димитрова, ОЧ [еа].