ПСОВЍСВАМ, -аш, несв.; псовѝсам, -аш, св. Остар. и диал. 1. Непрех. Грубо. Умирам, пуквам. — Тръстениклията къде е? — Псовиса — зло изрече Добри .., не отнесе в гроба нищо от туй, дето ограби. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 422. Подлецът само е искал да провери [в болницата] на какво дередже съм ... очаквал е навярно да псовисам... ама крива му излезе сметката. Б. Болгар, Б, 96. Когато някой се противи, замъкваме го в карцера и там му премазваме ребрата и го оставяме да лежи, докато псовиса. Св. Иванчев, ПШ (превод) [еа]. Гьоре Павлев поведе дружината си .. Той .. реши да влезе най-напред в това село. Псовисал бе Селим бей, а може и кехаите му, и поляците му да са се махнали от Коинево. Д. Талев, И 1980 [еа].
2. Прех. Убивам. Тук стотина ръце се спуснаха да го разкъсат, викайки: „Дръжте го бре, още не е псовисал!“ Полумъртъв, доведоха го до телеграфната станция. С. Радев, ССБ ІІ [еа].
– Други форми: п с о в ѝ ш в а м, п ц о ѝ с в а м.