ПСО̀ВКА ж. Остар. и диал. Псувня. Бащите и учителите да наставят децата к прилежанию и к полезним учениям сос советование и сос предложение, а не сос биение и сос срамни псовки (попражни). Й. Стоянович, ДСС (превод), 32. Елиса ся ползува от туй обещание и избълва хиляди псовки срещу този остров и неговите жители. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 473.