ПСТ и (удължено) псст междум. 1. Вик за пъдене или мамене на животно, обикн. на котка. Гоцо — шареният ни котарак — току се провираше оттук-оттам и посягаше с лапата си. — Пст! пст! — изгоних го аз най-сетне и затворих вратата и прозореца. Д. Калфов, СбХ, 74. — Марш оттук! Псст! — прогони го Катаяма. Котенцето се потътри далеч от него, но изведнъж изтича към Хирано и .. започна да се търка о краката му. Ив. Бояджиев, КС [еа]. „Пст! Мяу!“ — се чуваше от едната страна, гневни закани от другата, а хвърлените камъни описваха големи дъги. И. Пелева, МК [еа].
2. За привличане на нечие внимание или за даване на уговорен знак. — Пст — даде знак Реджо. Над село светна. От Дашковата урва полетя огън. Мъжете се свиха. Г. Алексиев, ДЦ, 111. — Подпоручик, тревога — веднага! И ординареца с коня ми! Пст! Пратете ми първия срещнат патрул. А. Страшимиров, Съч. IV [еа].
3. За въдворяване на тишина. К в а ч к о в: — Пст, тихо!... Може да ни видят... А н д р о ф о б а: — Не бой се, няма никой да ни види... Никой не подозира нашата любов. Ст. Л. Костов, М, 89. — Пст!... — тихо каза новодошлият и сложи пръст на устните си. М. Марчевски, П, 113. Д е т е т о: — Не искам баничка, искам хляб. М а й к а т а: — Пст! Ето го .. Никола. С. Рачева и др., ЕхР (превод) [еа]. — Я го озапти това куче, да не събуди бебето, тихо, тихо бе, псст! ЛВ, 2003, бр. 4 [еа].