ПСУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. 1. Говоря псувни по адрес на някого или нещо. Тук беше и другият опекунин Зарко Маринков .. и Петър Сусов, който ни пиеше, ни пушеше, нито пък псуваше на майка, обаче обичаше да яде. Й. Радичков, СР, 166. От селския отдел все го уверяваха, че са засети планираните площи с дребни и ранни зеленчуци, а все се оказваше, че те не достигат в магазините. И тогава тия сергии се превръщаха на борса, която ограбваше хората .. Той псуваше в ума си ония зад сергиите. К. Колев, М, 72. И все намирал [Караджата] за какво да бие някого от тях [турците] .., било, че уж го псували на вяра и т. н. Н. Ферманджиев, РХ, 161. Той беше едър, навъсен; псуваше и когато беше радостен, и когато го беше яд за нещо. Ив. Венков, ХКН, 120. И хората зли, / и с напукани устни / псуват на майка теглото. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 117.
2. Разш. Диал. Хокам, ругая. Тя [жената на Рашид] псуваше и го [Бекир] наричаше мискинин .., гдето се е полакомил да вземе вонеща циганка и тъй безчестно да избяга. Ц. Гинчев, ГК, 292. Семейството ни изпадаше в паника .. Тате псуваше, мама кълнеше. Сл. Македонски, ЕЗС, 10-11. псувам се страд., възвр. и взаим. Сам се псуваше, клеймеше се с най-долни думи, .. но от своето комисионно не чупеше нито грош. А. Гуляшки, ЗР, 29. Кардашев мина през улица „Левски“, дето, освен няколко файтона, возачите на които се псуваха по турски, нищо особено не видя. Ив. Вазов, Съч. Х, 4. При разговорите ни .. близостта се отбелязва с това, че почват да се псуват, без да се обиждат. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 191.
◊ Кога излязъл из града, тогаз псува пашата. Диал. Ирон. За човек, който мълчи, когато се отнасят с него несправедливо и го обиждат, а се възмущава и критикува засегналите го лица в тяхно отсъствие.
– Друга (диал.) форма: п ц у̀ в а м.