ПТЕРАНОДО̀Н м. Палеонт. Гигантски летящ беззъб гущер от групата птерозаври с дълъг клюн и костен гребен в задната част на главата, обитавал моретата и лагуните през средния мезозой. Pteranodontus. Птеранодон — гигантско хвъркато мезозойско влечуго със 7,5-8 м размах на крилете. Д. Божков, ПЖ, 16. Измежду хвъркатите влечуги [през периода креда] на първо място трябва да се постави птеранодонът. С разперени крила той достигнал дължина до 8 м. Геол. VIII, 70.


Източник: Речник на българския език (онлайн)