ПТИАЛЍН м. Анат. Фермент, ензим на слюнката у човека и някои животни, който в процеса на храносмилането разлага скорбялата и някои други полизахариди до малтоза. Птиалинът, ензим на слюнката, действува върху скорбялата и я превръща в гроздена захар. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 50. Тя [слюнката] съдържа и редица храносмилателни ферменти, птиалин, амилаза. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 29. В кръвта и тъканите на човека всякога има известен постоянен процент от гликоген и гликоза .., които се получават от въглехидратите под въздействието на птиалина и инсулина. Н. Манчева, ЛФ, 212. С течение на времето от тютюневия дим се разрушават клетките на слюнчените жлези, които отделят ензима птиалин. Л. Ковачева, Г [еа].
– От гр. πτϑαλον ‘слюнка’ през лат. ptyalinum.