ПТИЧА̀Р1, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. 1. Лице, което отглежда птици; птицегледач, пилчар1. Другояче живееха плаващите птици в стопанството .. Чичо Павел — птичарят, наистина се досети защо крякат така жално патиците на баба Твърда. О. Василев, УП, 36-37. Целеви субсидии за подпомагане на птичарите и овчарите в Софийско.
2. Лице, което обучава (дресира) хищна птица (обикн. сокол, ястреб, скален орел и др.) да ловува, без да яде местото на жертвата си. — Агарянци убили другаря му [на сокола], казваш, а ти да си отварял очите на четири, птичарю, — строго продума оня старичък войник Станимир. — Защо пусна сокола на стръв пред чужди люде. Ст. Загорчинов, ДП, 300.
ПТИЧА̀Р2, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Само мн. Зоол. Порода ловни кучета, обучени да ловят птици. Птичарите се разделят на две големи подгрупи — английски и континентални пичари.
2. Разг. Всяко куче от тази порода; пилчар2. — Куче е — настоя митничарят, — ето му и задните крака, ето му главата, същински птичар. Я. Антов, СбХС, 336. Те [ловните кучета] са много видове, но по-известни и по-разпространени са хрътките, гончетата, птичарите и сетерите. НТМ, 1967, кн. 4, 37. Добре обученият .. птичар оказва неоценима помощ. Той самоотвержено се завира и в най-гъстите храсталаци или тръни и донася скъпоценния трофей. От силния му нос не може да убегне дори леко ранена птица. ЛР, 2003, кн. 9 [еа].