ПТЍЧКА ж. Малка птица; птиче. Над главата ми прелитна сврака, сподиряна от цял орляк дребни, пепеляви птички. П. Вежинов, ЗНН, 159. Чуруликат сладкопойни птички и песента им до премала изпълва сърцето човешко с щастие. В. Сотиров, ЛНП, 23. „Може би тая същата птичка ми пееше тъй хубаво през лятото! — помисли си момиченцето. — Колко много радост ми достави ти, миличка, хубава птичко!“ Св. Минков, СЦ (превод), 71.
Прен. За изразяване на гальовно, нежно (понякога ирон.) отношение (обикн. при обръщение) към момиче, любима и под. Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевулски въпроси. Ем. Манов, ДСР, 121. — Моя птичко, щеме ли ние да бъдеме някога щастливи? — Аз не вярвам, мой Павлине! Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984 [еа]. Той внезапно премести стола си до нейния, .., наклони се над нея, бързо и нежно взе ръцете ѝ .. — Не се плаши, птичко — успокои я той. — Няма да те целуна. Н. Доспевска и др., МС (превод) [еа].
◊ Една птичка пролет не прави. Разг. Използва се в случаите, когато в определена дейност, изискваща усилията на много хора, участва само един човек или малко хора, което я обрича на неуспех. Смели критици на режима в България нямаше. Имаше един Радой Ралин. Но една птичка пролет не прави. ЛФор., 2000, бр. 4 [еа]. Твърдо вярва [Димитров] в поговорката, че една птичка пролет не прави и че е необходимо повече винпроми да достигнат високо ниво, за да има България добра експортна политика. Банк., 2006, бр. 4 [еа]. <И> от птичка мляко, и м а, н а м и р а м и под. Разг. Всичко, каквото искаш, потърсиш (има, намираш). В този огромен магазин можеш да намериш от птичка мляко. Като птичка божия, ж и в е я. Безгрижно, свободно, волно (живея). Не давам / дам (пускам (пущам) / пусна) птичка да прехвръкне някъде. Разг. Пазя много строго някъде, правя невъзможен всякакъв достъп до някъде. Те [броненосците] не позволяваха птичка да прехвръкне през това море, което беше много далеч от границите на техните държави. А. Каралийчев, НЧ, 64. Турците не дават птичка да прехвръкне около черквата. З. Стоянов, ЗБВ III, 288-289. Птичка не може да прехвръкне някъде. Разг. Много строго е пазено, няма никакъв достъп до някъде. С уста<та> си птички ловя. Диал. Умея да говоря, да приказвам хубаво; много съм сладкодумен.
– Други (остар. и диал.) форми: ф т ѝ ч к а, с т ѝ ч к а.