ПУ и удвоено пу-пу, утроено пу-пу-пу междум. 1. При клетви, заклинания, заплюване и под. — Живо да ти е, пу, пу, пу — заплю го [детето] да не урочаса и седна до камината на стола, който ѝ предложи старата Бъчварица. М. Яворски, ХСП, 316. — Малагения — каза делово Бохоров, — ти така хубаво си закръглила ханша, пу, да не ти е уроки! Й. Попов, СЛ, 50. — Ой ти ли си бил, бре Милко, пу, че ме стресна, от града ли е някой си рекох и за какво се е домел, чунким нещо ни е притрябвал. Ем. Робов, СбСт, 167. Пу, да се не види. Δ Пу, да не ти е уроки. Δ Пу, да те посерат кокошките.
2. Остар. и диал. За наподобяване на шум на мотор или звук при удар. Със свити ръце зафащаше да тича и се тръска .., издавайки с устата звукове: „пу-пу-пу-пу“, за да представи и шума на паравоза. Ив. Вазов, Съч. ХI, 19. „Че ка, жено, та ние не лизваме от мед, а ти бръкаш с двете ръце!“ Пу с един чук озгоре и он се тръколи. СбНУ ХLI, 457.
3. Диал. Удвоено, утроено и под. За мамене на пилета — пи-пи. Захваща да обикаля пилятата — върволицата и да вика: „Пу-пу-пу-пу!“. СбНУ VI, 221.