ПУБЕРТЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до пубертет (в 1 и 2 знач.). Мутирането на гласа му е пример за това, как то едновременно е момче и мъж и все пак нито едно от двете. Тук е мястото да се споменат трудностите в извънкласните училищни мероприятия през време на пубертетния период и на юношеската възраст. Р. Паунова, ГБД [еа]. През пубертетната възраст много силно се изостря чувствителността на момчетата .. Тогава и успехът се „разваля“. Ем. Жечев, Б, 222. Ако за подръчен материал учителят творец има ученици в пубертетна възраст .., неговите благородни усилия ще оставят траен отпечатък върху характера и личността на бъдещия гражданин. А. Христофоров, О, 36. Дланта ѝ [на Мата] сякаш разхлади обжареното му чело и момъкът, превалил пубертетното презрение към жените, ослепя в сиянието на тъмните ѝ очи. Д. Вълев, 3, 41.