ПУБЛИКА̀ЦИЯ ж. 1. Нещо (статия, книга и др.), което е отпечатано, публикувано. Като дебютант в журналистиката първата ми публикация беше уводната статия на новия вестник. Мл. Исаев, Н, 171. Славейков почва да пише поемата [„Кървава песен“] от 1893 г. .., а първи публикации на отделни части от нея се появяват през 1896 г. Лит. Х кл, 272. Още с първите си публикации Иван Хаджийски стана един от най-ярките сътрудници, едно от най-любимите и търсени имена в списанието. Е. Каранфилов, Б III, 261. Що се касае лично до мен, аз наблюдавах няколко питомци по-отблизо .. и си водех записки, които да използувам в една бъдеща научна или научно-популярна публикация. Й. Попов, БНО, 133.
2. Публикуване, обнародване, огласяване на нещо (обява, документи и др.) чрез средствата за масова информация. Ундолский докладва откритието си пред руските академици. То среща вяра и невяра. Но докато се отпуснат средства за публикацията му, младият учен умира. Н. Драгова, КО, 257. По живот и характер Хук бил истински антипод на настойчивия, затворения и търпеливия Нютон с неговата изключителна сдържаност, способността му да довежда работата докрай и да изчаква публикацията на работите си с цели десетилетия. Ив. Въжарова, ИН (превод), 71. У нази часто ся случава да ся хващат крадени коне, които ся земат в двора на примарията за добра сигуранца и ся прави надлежащата публикация, догде ся намери стопанинът им. С, 1872, бр. 43, 337. Съдовний член, който е назначен да извърши продажбата, определя деня на нейното отваряние и ся разпорежда да ся обнародват обявения за публична продан, чрез трикратна публикация в местната газета. ВП, 70-71.
– От лат. publicatio ‘разгласяване’ през рус. публикация.