ПУБЛИЦИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до публицист или публицистика, който е свързан с публицистика. — Поръчаха ми естествено научна статия .. Трябва да бъде малко есеистична, малко публицистична и както казват те — с по-смели прогнози. П. Вежинов, НБК, 47. През есента на 1867 г. Ботев се прехвърлил в Румъния, където се отдал на революционна и публицистична дейност. Н. Ферманджиев, РХ, 194. Върху публицистични текстове се пише много трудно, особено пък по памет: тук няма сюжет, няма герои и фабулни перипетии. Култ., 2004, бр. 16 [еа]. През революционния етап от своето идейно-политическо развитие Стефан Стамболов сътрудничи с публицистични материали — главно политически песни и статии — на редица периодични издания. Д. Иванов, СС [еа]. Публицистично предаване. Публицистична рубрика.
2. Който е присъщ на публицист. Своите наблюдения над нашата действителност поетът не излага по публицистичен маниер. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 179. Неговото [на Д. Талев] страстно публицистично слово и изключителна гражданска доблест в ония съдбовни гoдини му отреждат място сред духовния елит на България за всички времена. Цв. Трифонова, ПД [еа].
– От лат. publicus ‘обществен’.