ПУБЛИЦИСТЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на публицистичен (в 1 знач.). Несъмнена е и значимата роля на публицистичния елемент в „История славяноболгарская“. Само че използваното от повечето изследователи разбиране на „публицистичност“ като открито и страстно говорене по актуални, злободневни въпроси, не е удовлетворително. БЕЛ, 2004, кн. 4 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)