ПУ̀БЛИЧНО. Нареч. от публичен. Когато напусна България той [Величков] заяви публично: „Живее се в поробена страна. Не се живее в опозорена страна“. Г. Цанев, СИБЛ, 432. Хулиганските действия се извършват публично, пред много хора и затова те предизвикват основателното им негодувание. Мор. пр VIII кл, 100. Българската община от този град млого са зарадвала за успехите на младежите [от българското училище] и публично изразява своите благодарения към учителите. Г, 1863, бр. 7, 51.