ПУ̀ДЕЛ м. 1. Само мн. Зоол. Порода дребно куче с мека къдрава козина. Всяка порода си има своята специалност. Например лабрадорите и пуделите имат изключително чувствителен нос при откриването на наркотици. П, 1991, бр. 9, 13. Най-известни породи са различните видове миниатюрни териери, къдравите пудели, дребните пухести шпицове и красивите пекински кученца. НТМ, 1967, кн. 225, 39.
2. Куче от тази порода. Снежка ги [децата] предупреждава: — Пуделите са злобни кучета, хапят, когато им вземеш кокала от устата. П. Станчева, МХУ [еа]. Тили се засили като стрела към средата на градината, където сприхав дакел и нахален пудел се лаеха един друг, като махаха с опашки. Нов., 2006, бр. 234 [еа].
– Нем. Pudel.