ПУ̀ДРЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от пудря и от пудря се. Когато детето се къпе редовно и кожата му е суха, пудренето е полезно, но не е задължително. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 74. Смяната на любимите им е по-честа от пудренето им 7 пъти на ден. Хр. Смирненски, Съч. III, 31. Сухият руж се поставя с пудрене.
2. Прен. Разг. Превземка, преструвка. Хубаво, чалнал си се от идеята за природосъобразно живеене — живей си бе човек, кой ти пречи. Ама не! Ще агитира всеки срещнат ко-о-олко хубаво било, колко полезно и не знам какво още. Я стига моля ви се с това пудрене! Диал., 1989, бр. 47, 9.