ПУДРИЀРА ж. 1. Специална кутия или друг съд с пудра. Един лъч се разчупваше в кристалната пудриера над тоалетната маса. М. Грубешлиева, ПП, 305. „А там на дождовете пред палата / разстлана е изложба най-богата! / .. / дантели, пудриера от седеф — / за спомен от венециански лев.“ Ем. Попдимитров, СР, 115.
2. Кутийка с пудра, обикн. с огледалце, носена в чанта. На вратата на хотела при излизането си Сара изтърва от чантичката си пудриера. Тя беше от крехка пластмаса и се счупи — облак фина пудра се разстла по целия изход. Д. Цончев, П, 36. Мила, която бе извадила пудриерата си и поправяше грима си, демонстративно въздъхна. Ем. Манов, ДСР, 353. Бистра извади пудриера и огледалце и почна да пудри носа си. М. Грубешлиева, ПИУ, 162.
– От фр. poudrière.