ПУДРО̀СВАМ, -аш, несв.; пудро̀сам, -аш, св., прех. Остар. Пудря. Другата — богато пудросана, с изписани очи под воал, .., обърна се към нея. Ив. Вазов, Съч. Х, 68. пудросвам се, пудросам се страд. и възвр. К о й ч о: — Па защо ѝ не кажеш да се не белисва? На нейните години... К а т е р и н а: — Тя се само пудросва. Ив. Вазов, НП, 173-174.