ПУ̀ДРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Покривам с тънък пласт пудра. Изведнъж кръвта заблъска в слепите му очи: вътре седеше Катя, облечена в бяла дреха, и пудреше пред огледалце носа си. М. Грубешлиева, ПИУ, 239.
2. Прен. Прикривам недостатъците на нещо. — Вие, поручик — каза полковник Младенов, — сте тотално непълноценен човек... Но запомнете, че тоя свят, родил фашизма, е обречен, колкото и да го пудрят и разкрасяват в бъдеще. Д. Вълев, 3, 199. пудря се страд. и възвр. Пред огледалото се пудреха актьорите — художникът Пенчев им правеше тъмни сенки под очите. М. Кремен, СС, 88. Недьо и метресата му вечеряха. Тя беше почти старица, но от ония градски кокони, които още се пудрят и червят, внушавайки си, че жената у тях е жива. К. Колев, М, 136.
– От фр. poudrer.