ПУ̀ЙЧИ, -а, -е, мн. -и, прил. Рядко. Който е на пуйка, от пуйка или се отнася до пуйка (в 1 знач.); пуешки. Разпоредихме се да се запрети изнасянието на пуйки и пуйчи пера из границите на Велика Румъния. Ал. Константинов, Съч., 85. Песента на птиците огласяше простора, горският дом миришеше на борова смола и здравец, а в двора един бял кон пръхтеше неспокойно, гъделичкан по ноздрите с пуйче перо от Мушморока Алурков. Й. Попов, СЛ, 52.
◊ Пуйчи сопол. Диал. Ружа. Защо ли са дали такова грозно име на това високо червено цвете [ружа]? Наричат го „пуйчи сопол“. Н. Каралиева, ЯЧ, 102. Тража (търся) пуйчо сирене. Диал. Търся нещо, което го няма или не се намира. Тражи пуйчо сиране. Послов., СбНУ ХХV, 36.