ПУК и (удвоено или утроено) пук-пук, пук-пук-пук междум. За означаване, наподобяване на пукане, на звука от пукване, счупване, пукот; прас, храс. През нощта наново усетих хремата и аз реших пак да прибягна до пулверизатора. Може би от нервност съм стиснал по-здраво помпичката и изведнаж: пук! — нещо черничко изхвърча към тавана. Г. Белев, КВА, 89-90. Щом видяха Дармоновата фамилия да напуска родилния дом, бабичките според силите си се опитаха да наскачат. Пук-пук-пук! — запукаха ревматичните им стави. Тонич, ГМ, 9. Па и за ядене, да речеш: яде и за трима [Тошо]; като седне на софрата, а ченетата му: пук-пук... като че орехи чупи със зъби! М. Георгиев, Избр. разк., 131. Грабна [бабата] машата и пук по глаа .., а бабата с уплаше и йе се стори, оти мозокот му изтече от глаата (на пастира). СбНУ ХIХ, 54.