ПУ̀КАЛКА ж. Остар. и диал. 1. Обикн. мн. Пуканки (Н. Геров, РБЯ).

2. Прен. Тенекиена кутия за пукане на пуканки от царевица. Дони пукалката да пукнем влашка. БД I, 132.


Източник: Речник на българския език (онлайн)