ПУКА̀ЛО1, мн. -а, ср. Остар. Тенекиено решето за пукане на пуканки. — Съберем се неделен ден момите от махалата, напукаме пуканки в пукалото. Н. Каралиева, ЯЧ, 81.
ПУКА̀ЛО2, мн. -а, ср. Остар. Огнестрелно оръжие, топ.
– От Ст. Илчев и др., Речник на редки, остарели и диалектни думи..., 1974.
ПУКА̀ЛО3, мн. -а̀, ср. Диал. Мъка, яд, скръб. Косата ми е побеляла без време от пустите пукала. БД I, 132.