ПУ̀КАМ, -аш, несв. 1. Прех. Правя нещо да получи, да има пукнатина, цепнатина. По двадесет пъти в годината влизал в затвор [Куруто] все за едно и също: че пукал глави на турските чапкъни и немилостиво се биел с тях. З. Стоянов, ХБ, 316. Много горящи и много студени ястия и пития вредят зъбите. Внезапни променения на топлината пукат зъбната глеч. НКАФ (превод), 38.
2. Непрех. Получавам пукнатина; разцепвам се. Верен удар удара спокойно гони, / екнат сънните гори; / а скалата пука, цепи се и рони / в кехлибарени искри. Хр. Смирненски, Съч. I, 34. И пролет, когато / прииждат ятата, / от скръб / или атавизъм / плодът в утробите / тъй се премята, / че пукат на майките / ризите. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 73. ● Обр. Хамбарите пукаха препълнени с жито, в зимниците виното кипеше. К. Петканов, Х, 55. — Години да обикаляш около туй място, а да не знаеш, че там пещерата пука от рубета, меджедии и султанки. Д. Немиров, Б, 63.
3. Прех. Пробивам нещо надуто, напомпано. Стигна се дотам, че възмутени младежи непрекъснато пукаха гумите на Дойчиновия велосипед. Тонич, ББК, 142. Първите слънчеви лъчи току-що пукаха росните капчици. Елин Пелин, Съч. II, 30.
4. Прех. Правя пуканки (като загрявам на огън царевица). Пред тях [момите] на пръстен мангал една подявка пукаше с тенекиен долап кукуруз. А. Страшимиров, К, 3. Докато децата се занимаваха с орехите, а Неда ронеше един кочан царевица, за да я пука, бай Динко гаврътна чашката сливова. Х. Русев, ПЗ, 224. Имаше само царевица по къщите и безброй гъски по дворищата. Докато стояхме там [в селото], дружината пукаше царевица и готвачът пълнеше казана с гъски. С. Радев, ТВБВ [еа].
5. Прех. Остар. Пека (кафе). Изнес чибуците, че ратаите пукат кафе. П. Тодоров, Събр. пр II, 332.
6. Прех. и непрех. Разг. Грубо. Ям или пия, обикн. много или лакомо; плюскам. Връщаш се по никое време и искаш всичко да ти е угодно. Ако си гладен, сядай и пукай! К. Петканов, ДЧ, 18. Бъркнал и Найденчо в паницата и извадил воденицата [на кокошката]. — Бабо, казал той, на̀ тебе воденицата, ти обичаш воденица. — Пукай и мълчи! Л. Каравелов, Съч. V, 193. — Казвай сега, какво да ти сложа да пукаш, като изядоха всичко? — Нищо! — въздъхна Минтан. К. Петканов, ДЧ, 89. Тереза внесе яденето в спалнята, но Рожи го върна: — Махай го! Върни му го да пука сам! П. Славински, ПЩ, 101. — Книгата, аркадаш, хляб не дава. Само туй, дет изчукаш, него пукаш. Н. Нинов, ЕШО, 84.
7. Непрех. За нещо твърдо и чупливо — издавам шум, звук от счупване при газене, ходене или притискане отгоре. Под краката му [на Грашев] пукаха съчки, съскаше сухата и жилава трева. Д. Фучеджиев, Р, 205. Времето омекваше и снегът леко пукаше под стъпките на хищниците. Ем. Станев, ПЕГ, 52. Може би те мислеха за планината, за боровете, които пукаха под тежестта на бялото наметало. Д. Кисьов, Щ, 403.
8. Непрех. Издавам шум, пращя под напора на вятъра, огъня и др. Под бесния натиск на бурята цялата черква сякаш се огъваше, покривът и стените пукаха. Й. Йовков, Ж 1945, 181. Напоследък бе смутен; откакто се появи момичето с широката пола, дето пукаше от вятъра като крило. Л. Петков, Съвр., 1980, кн. 1, 228. Главните щяха да пукат, светлината да играе, а те — отново да мълчат. Н. Хайтов, ШГ, 294. В празните стаи .. вратите проскърцват, дървените тавани глухо пукат. П. Константинов, ПИГ, 22. — В оная площ садиме зеленчука, / отвъд пасе добитък виторог, / там царевица шумоли и пука, / а ето и пшениченият блок! Н. Марангозов, ЯВ, 90.
9. Непрех. За кости, стави, уши, жили, коса и др. — издавам специфичен шум, като при притискане, натиск, тежест и под. [Мариана] взе гребена да се реше. Уж ги решеше тия синкавочерни коси, а те просветваха, пукаха и се разбухваха още повече. Д. Бегунов, ЧД, 62. Ушите им започват да пукат и да болят. Самолетът се спуща стремително надолу. П. Славински, ПЩ, 84. Райко тръгна на друга посока .. Страните му горяха и от тоя огън пукаха вратните му жили. К. Петканов, МЗК, 68. Той сви пръсти в юмрук, протегна грамадното си кокалесто тяло — пръстите на краката му пукаха — и с дигнати вежди и притворени клепки, силно се запрозява. М. Кремен, СС, 41. Бяха все брадати момчета. Светли, с едри бради и самите те едри .. Пазете се от прегръдките им, защото костите ви ще почнат да пукат! Й. Радичков, НД, 123.
10. Прех. Правя нещо да издава специфичен шум. Докато Гергин разказваше, той жадно следеше всяко движение на устата му и даже сам помръдваше с устни, нетърпеливо пукаше пръстите на ръцете си. Ем. Манов, ДСР, 459. // Правя нещо да гърми, да издава пукот. Момците и девойките кършеха хоро, а ние, децата, .. пукахме капсули. Кр. Григоров, Н, 212.
11. Непрех. Остар. За огнестрелно оръжие, топ, пушка и под. — гърмя. — Даскале, пушки пукат! Нещо става по селото. Д. Талев, ГЧ, 350. Високо от левия склон над портата, от гората и канарите, пукаха редки изстрели. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 645. Въоръжени до зъби младежи тичаха из коридорите .., препускаха като бесни и всичко наоколо кънтеше, пукаше. Др. Асенов, СВ, 120.
12. Непрех. За мотор, двигател, машина, уред, устройство — издавам шум, подобен на пукот. Ала щом излезеше вън, по шосето за Битоля, моторът започваше да ръмжи и да пука страхотно, Йосиф се понасяше с бясна сила напред, след него се дигаше вихрушка, той сякаш литваше и се изгубваше в облаците. Д. Талев, СК, 51-52. Това от Ранчовица, та чак до Голям водич — все един блок ще бъде... Ще има да пука тракторът, та дим ще се дига. Кр. Григоров, Н, 130. — От три дена пука тая вършачка, двайсет тона зърно още не е овършала. Н. Тихолов, ДКД, 13. „Майсторе, ела веднага, нещо пука в бойлера.“ Д. Бегунов, ЧОД, 13.
13. Прен. Непрех. Разг. Умирам. От съседните колиби веднага надойдоха циганки и цигани. Те .. пукаха от глад, но не се решаваха да станат кооператори. В. Ченков, ПС, 47. — Спи ми се, много съм изморен! — Лягай, та пукай! — измърмори Митра под нос и зараздига трапезата. К. Петканов, ОБ, 190. Тя тъкмеше да правят сватба и да пукат душманите, а сега пак оставаха на сухо. Г. Караславов, ОХ I, 279. — Ценке ле, цръноок невене, / лудото пука за тебе. / — Та ако пука, та нека. СбНУ VII, 27. пукам се страд. от пукам в 1, 3, 4, 5 и 10 знач. При изгаряне от втора степен трябва да се постави чиста стерилна превръзка, без да се пукат мехурите. Анат. VIII кл, 125.
ПУ̀КАМ СЕ несв., непрех. 1. За нещо твърдо и чупливо — нацепвам се, получавам пукнатини или се счупвам, пръсвам се. В този мрак се чу пукане. Пукаше се скалата. Вл. Свинтила, СЗЗ, 298. Лятно време почвата се пукаше на голяма дълбочина. Ст. Загорчинов, ЛСС, 29. — Още като забиеш ножа и се пука — каза той, като сряза динята. Й. Йовков, ЧКГ, 33. // За кожа, устни — изсъхвам и се напуквам. Устните ми се пукат от жажда. А. Страшимиров, ЛФ, 1958, бр. 38, 2.
2. За нещо надуто, подуто или напомпано — пробивам се. Във въздуха няма остри завои с варосани парапети ..; не се пукат гуми и пилотите не махат на своите колеги. Ал. Гетман, ВС, 11. Върна се тя с грамадна зелена паница, препълнена с гъсто червено вино, по което още се пукаха и искряха мехурчета. Н. Каралиева, Н, 170. — Тате! — простена Христо, тръшна се на земята и втренчи разплакани очи в бързите мехури, които се пукаха над непрогледната повърхност на блатото. К. Петканов, ОБ, 137. Земята почна да изстива. Повърхността ѝ се покри с първата каменна корица, като каймак на врящо мляко. Но тя се пукаше твърде често. Отдолу земята все още беше вряла каша [лава]. П. Бобев, ЗП, 89-90. Когато започнат да се образуват големи мехурчета, изпълнени почти само с пара, .., температурата престава да се повишава. Тези мехурчета се издигат до повърхността на течността, пукат се и освобождават парата. Физ. Х кл, 1951, 82.
3. За пъпка1, цвят — отварям се, разцъфтявам. Малката череша се готвеше да цъфти. Пъпките ѝ се пукаха една по една. П. Бобев, ЗП, 14. Той [северният вятър] няма нищо общо с кроткия и нежен южняк с топли устни, който кара напролет шишарките да се пукат. Н. Хайтов, ПП, 89. — Крилете ми капнаха от студ .. Не можах да стигна оная земя, където сега се пукат росни пъпки .. и огъват класове пожълтели ниви. А. Каралийчев, ПГ, 24-25. ● Обр. Засмяха се [Мария и Добра]. Но смехът им бе плах, без сила, едва се пукаше на устните им. К. Петканов, СВ, 207.
4. Прен. В съчет. с предл. о т и същ. я д, г н я в, з л о б а, з а в и с т и под. Силно се ядосвам, примирам от някакво неприятно чувство, посочено от съществителното. Сега на него сигурно много му е драго, че тръгва за далечния град с непознатите хора и сигурно не му и хрумва, че тя, Дика, се пука от мъка и го оплаква, като да е умрял. Г. Караславов, Избр. съч. V, 261. Нека се пукат от яд завистниците. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 73. — Лятос ще ти направя най-хубавото герданче. Като те гледат другите, да се пукат от завист. А. Каралийчев, ПС III, 71. — Ти ли бе, съседе, ти нищо не разбираш от вода! Със завист говориш тъй. И водата ми е сладка, и кладенецът ми е дълбок. Пукай се! Г. Краев, СТ, 42.
5. Прен. За пролет, зора — току-що започвам, появяват се първите ми признаци. А времето беше хубаво, току-що се пукаше пролет. Й. Йовков, СЛ, 119. Сутринта рано-рано той излезе на полето. Зората се пукаше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 113.
◊ Главата ми се пука; ще ми се пукне главата. Разг. Много съм притеснен, затруднен от нещо. Сам е той [Петър] вече .. Главата му се пука и натяга, като кога е пил безмерно много вино. Ц. Церковски, Съч. III, 110. Де го чукаш (биеш, удряш), де се пука. Разг. За изненадваща, неочаквана реакция, отклик на дадено действие. Въглищният пласт .. показал челото си, чиито доброкачествени въглища заслепили геолозите, и те извикали смаяни: — Де го чукаш, де се пука! ВН, 1958, бр. 2266, 4.Хората цъкаха с език или мълчаливо клатеха глави. — Де го биеш, пък то де се пука — рече един. — Е, ами със Станкула какво ще стане сега? — интересуваше се друг. Ст. Марков, ДБ, 277. Дърво и камък се пука <от студ (мраз)>. Разг. Много голям студ е. Върла зима върлувала тогава. Студ и скреж — дърво и камък се пукат. А. Каралийчев, ПС І, 125. Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. .. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сѐ весел. Хр. Ботев, Съч. 1929, 384. Той ги навлича на гърба си, тънки дочени дрехи, в най-големия студ, .., когато са пука камък и дърво от мраз. З. Стоянов, ЗБВ I, 40. Дърво и камък се пука <от суша>. Много голяма суша е. — Че то, — суша, суша, дърво и камък се пукна, а от небе — ни капка. Ц. Церковски, ТЗ, 127. Пука ми <на> жилетката (черупката, фибата). Разг. Никак не ме е грижа. Прозвището се разпространи неочаквано бързо и стигна до техните уши. „Пука ми жилетката — каза Красимир. — Те да се благодарят, че не си взехме шапките… Имаше по едно място в колите и за нас…“ Г. Мишев, ЕП, 164. Пука ми (не ми пука). Разг. Не ме интересува, не ме засяга, все едно ми е. За миг осъзна, че ето, издаде свекървата, онази, дето ѝ беше написала писмото! Пука ѝ на нея за свекървата! Ч. Шинов, ПВ, 57. — Наздраве! — каза Влахов. — Бъдете щастливи и от нищо да не ви пука! А. Наковски, БС, 85. Като го изядохме, си рекохме, че ето затова куцовласите си падат по овцете и волния чергарски живот, понеже ядат такива работи и като яде такива работи човек, става силен и от нищо не му пука. М. Иванов, Д, 50. И улавям едного, който в мътна вода риба лови. Дребна, маломерна, но на човека хич не му пука и продължава да я лови. Ст, 1968, бр. 1182, 1. Пукам се откъм (през) гърба. Разг. Много силно се ядосвам. „Надуваш ми се ти и подмяташ ме, ама други, по-хубави и по-лични от тебе, ми се радват. На, пукай се сега откам гърба!“ Т. Влайков, Мис., 1896, кн. З—4, 247. Вярно ли е, че мойта жена, когато ви била жътварка, при едно надпреварване, щяла да върже жена ти в снопа? „Нали е еснафско чедо, дума тя, измори се още на първата ръкойка!“ А ти си се ядосвал, ядосвал, пукал си се през гърба! К. Петканов, БД, 161. Пукам <се> от смях. Разг. Смея се силно и продължително. Особено ловък и остроумен беше Стойко Делигенов. Той така умело подиграваше попа, че хората се пукаха от смях. Г. Караславов, Избр. съч. II, 8. Гледайки я [комедията] на сцената, зрителят се залива със сълзи и пука от смях през всичкото време на играта. Б. Шивачев, Съч. I, 159. Пукам се от яд (мъка). Разг. Много силно се ядосвам, страдам. Снахите и синовете ѝ се пукаха от яд, .., когато той им гостуваше и когато старата му пъхаше в ръцете комати хляб, сирене, баница. Г. Караславов, СИ, 45. Досадата му притискаше душата като куршум, сърцето му се пукаше от яд. Ц. Гинчев, ГК, 328. Грозен е, поразителен е викът на отчаянието, който издава българский народ! Сърцето на человека, който слуша тойзи вик, пука са от мъка! Пр, СбПер. п II, 153. Пукам се по всички шевове (ръбове). Разг. В критично състояние, пред разпадане съм. Съставена от разнородни елементи, коалицията започна да се пука по всички ръбове. Ям, та ми пукат ушите. Разг. Ям лакомо, с голям апетит. Дядо Костадин с радост следеше как изчезваха румените и подути самуни. — Ядат хората, та ушите им пукат! К. Петканов, СВ, 124. — Ядат си в салона през време на представлението, та ушите им пукат, защо и аз да не си хапна? ВН, 1961, бр. 2934, 4.