ПУ̀КВАМ, -аш, несв.; пу̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пу̀кнат, св. 1. Прех. и непрех. Пукам веднъж или поединично няколко пъти (в 1-3, 7-9). Не бутай тоя съд — каза стражарят, / .. / Но лава огнена бухна — обля го! / Не го строши съвсем, но що? Пукна го. Ив. Вазов, Съч. II, 141. Ако Гена не беше закрила детето като квачка под полата си, той наистина щеше да му пукне главата с кърпела. Ст. Даскалов, БМ, 270. Такива колоездачи [без помпи] са несъзнателни, защото из пътя можели да пукнат гума и да не стигнат навреме там, закъдето са тръгнали. Хр. Пелитев, ХО, 126.
2. Прен. Непрех. За пролет, зора и под. — проявяват се първите признаци, току-що започва. Пукне ли зората, ще подкарат овцете към пасбището и няма да се върнат чак до Димитровден. Н. Нинов, ЕШО, 35. По южните тракийски полета още не бе пукнала пролетта на 1878 година. Ст. Сивриев, ПВ, 185.
3. Прен. Непрех. За цвят, растение — разлиствам се, разцъфтявам. В градините край цеховете перуниките бяха пукнали къдрави листа. Д. Кисьов, Щ, 519.
4. Прен. Непрех. Разг. Умирам. — Испански лекар ли?... — кипна той .. никой не ще те разбере. Ще те оставят да пукнеш всред епидемията. Д. Димов, ОД, 165. Няма хляб. Ще пукна от глад. А. Каралийчев, СР, 84. — Това е той, баш гяурина! Двайсет години! Не пукна пък, бре, не умря! Аз се приближих разтревожен към заточеника. Ст. Дичев, Р, 86. — Докторе, зная един обиколен път през Берьозовое... Ако ще да пукна, но трябва да отида в района... Вземете ме, аз съм имунизиран. М Халачева, ДС (превод) [еа]. „Аз си седя .. и гледам, че нещо се прокрадва. Ако това не е вълк, да пукна, рекох си.“ Й. Радичков, СР, 10.
5. Прен. Непрех. Разг. С предл. з а, о т и същ. Изключително силно желая или чувствам нещо, означено от съществителното; умирам. — Хашлак! За бой плачеш. Остави ни да спим! — Ей, какви хора! Ще пукнат за сън. Утре ще спите, бе! Д. Талев, ГЧ, 465. „Има, казва, още несъзнателни елементи, които могат да ти развалят настроението, ама тъй, че да пукнеш от яд!“ Ст. Бойчев, Съвр., 1975, кн. 2, 35.
6. Прен. Непрех. Само 3 л. Диал. Обикн. с лич. местоим. в дат. Случва се, пада се. — И ние на̀: изгубихме ли сина, губим и снахата .. — И вие, и ние, то еднакво ни пукна на главите, ами… да чува Господ и да пази! — натъжи се Казълбаша. Г. Караславов, С, 202. Замина и неговият син. И още в първите дни страшната новина долетя: убит! .. примирен пред своето безсилие старецът въздишаше дълбоко. — На нас пукна. Г. Караславов, СИ, 258.
7. Непрех. Остар. За огнестрелно оръжие, топ и под. — гърмя, изгърмявам, пукам (в 11 знач.) веднъж или няколко пъти. Копривщица. Тук пукна първата пушка на Априлското въстание. Ст. Станчев, ПЯС, 29. А оние зловещи кръвави пятна .. говорят твърде красноречиво, че последният час на Турция е вече настанал и че първата пушка, която ще пукне на нейните граници, .. ще бъде начало на оная знаменита катастрофа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 157. пуквам се, пукна се страд. от пуквам в 1 и З знач.
ПУ̀КВАМ СЕ несв.; пу̀кна се св., непрех. 1. Пукам се (в 1 и 2 знач.) веднъж или няколко пъти. Такъв обществен идеал, несъобразен с времето и възможностите, е мехур в ръцете на дете — доде го надуйш — пуква се. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 15. Водата, която може да попадне върху близалцето на плодника по време на дъжд или роса, пречи за поникването на прашеца: в нея прашецът набъбва и се пуква. Бтн V и VI кл, 79.
2. Прех. За пролет, зора — появяват се първите ми признаци; започвам, пуквам. — Ето, че се пуква пролетта — четеше Любенов. Д. Немиров, Др, 84. Петлите пропяха късно; догде повторят, потретят, взе да се пуква зора и те зачестиха. Ц. Гинчев, ГК, 141.
3. За пъпка1, цвят — разтварям се, разцъфтявам; пуквам. [Пиленцето] съгледа ли да се пукват пъпките на дряна, бърза да ни обади със своята песенчица, че зимата си отива. Т. Влайков, Пр I, 193. Тя спираше на върха на пръста .., после малиновото куполче с черни точици се пукваше, разперваха се прозирно-черните крилца и калинката литваше. В. Андреев, ПР, 146.
4. Прен. В съчет. с предл. о т и същ. Много силно съм завладян от чувство, емоции, посочени от съществителното; умирам. Милан прихва да се смее — неудържимо, истерично, с изкривено лице, просто ще се пукне от смях. Св. Минков, РТК, 153. Кроеше да си купи писана каруца .. и ненадейно да се яви в родното си село .. На богата трапеза ще събере всичките си другари, та да се пукнат от яд и завист. К. Петканов, ОБ, 222. За инженерин завърши [Янко], а работа нямаше, остана си на село, та баща му се пукна от мъка и от срам. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 146. // Разш. Съсипвам се от нещо. Ето, взел съм капаро за една година — на̀ давам го до стотинка! И още ще дам, ще се пукна от работа, ще спечеля и ще дам. Г. Караславов, Избр. съч. II, 424.
◊ Жлъчката ми се пуква (ще се пукне). Разг. Силно се изплашвам. — Да ти се явят [дервишите] на съне ей такива, каквито са сега, какво ще правиш, Селеми? — питаше една млада ханъма другарката си .. — Вай! Умирам, мари, умирам, жлъчката ми се пуква. Ц. Гинчев, ГК, 201. Абе, че ти само да се беше намерил на замръзналия Дунав, посред нощ, .., тебе щеше да се пукне злъчката. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 77-78. Воловарчетата изплезили язик от страх, жлъчката им щяла да се пукне. К. Величков, ПССъч. I, 158. Пуквам / пукна тъпанчетата на някого. Разг. Вдигам голям, непоносим шум, олелия. Пуста Стоянка! Тя пък има един глас, като говори — орехи брули. Веднаж да му каже: „Герчо, обичам те!“ — и ще му се пукнат тъпанчетата. Елин Пелин, Съч. V, 95-96. Пуквам се / пукна се откъм <през> гърба. Разг. Много силно се ядосвам. — Желая да имам пари! Тъй да се обличам, че жените от моето село да се пукнат през гърба. Й. Вълчев, ВТ, 22.Отиде вкъщи за една минута, но на Дафина тя се стори цяла вечност .. — Ще се пукнеш през гърба, ако не си покажеш магарешкия инат! К. Петканов, ДЧ, 160. Сърцето ми <се> пуква (ще <се> пукне). Разг. 1. Умирам от разрив на сърцето. — Божичко, Анке! — плашило да направим, че Божко, като се събуди, — да му пукне сърце. Ц. Церковски, ТЗ, 22. 2. Прен. Много силно се вълнувам, преживявам нещо. Звъни в ушите, а сърцето / ще пукне — бий. П. К. Яворов, Съч. I, 51. Ще ми се пукне сърцето от радост.