ПУ̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пуквам и от пуквам се. Има много доктори, които не могат да правят венозни инжекции .. Тя [Попова] седи отстрана и гледа. При първото пукване на вена, целият квартал научава. М. Радев, СР, 42. С особена любов изтъква Арнаудов значението .. на бележития сборник „Чудния рог на детето“, съставен от Ахим фон Арним и Клеманс Брентано .., новооткрили немската народност преди пукване на Освободителната война. БНТ, 1941, бр. 215-216, 2.
◊ До пукване. Разг. Много силно, в най-висока степен. Виеше му се свят; главата му бучеше .. Сърцето му биеше до пукване, той усещаше как неравномерно и напрегнато тупкат жилите по слепоочията му и му ставаше страшно. С. Северняк, ИРЕ, 31.