ПУКНАТИНА̀ ж. 1. Цепнатина, тесен отвор в твърда материя или тяло; резултат от пукване, разцепване, рушене. Минаваше средата на юли, а от два месеца никакъв дъжд не беше валял. Земята се разпука на дълги тъмни пукнатини. ВН, 1958, бр. 2245, 4. В ужас той вижда голяма змия, която снишава главата си .. и изчезва в пукнатините на огнището. Ив. Карановски, Разк. I, 31. От покрива, из пукнатините на стените блеснаха уплашени светли очи и в миг с крясък изхвръкнаха ято нощни птици. Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 1988 [еа]. Ултразвукова обработка. Методът намира широко приложение .. за контрол на изработката (откриване на дефекти в изделията — пукнатини, шупли и др.). Осн. соц. пр IХ кл, 46. Съмнителните хора, .. им гледали ръцете. Ако по ръцете им имало слинове, пришки и пукнатини, признаци на работнически ръце — оставяли ги свободни. З. Стоянов, ХБ, 85. По скалите зеят страшни пукнатини, / затулени с храсти — легла на гадини. Ив. Вазов, Съч. I, 174.

2. Прен. Нарушаване на единство, разбирателство и под. В икономическия и духовния строеж на стария свят има сериозни пукнатини. Ал. Гетман и др., СБ, 34. При сериозни пукнатини в това взаимодействие [между фирмите] проектът е обречен на неуспех. Кап., 2002, бр. 11 [еа]. — Ако искаш да знаеш, и ти си за Наречен — вика развеселеният капитан, който вече е забравил за доскорошните недоразумения и пукнатини в единството. П. Незнакомов, СП, 163.


Източник: Речник на българския език (онлайн)