ПУ̀КОТ м. 1. Шум от пропукване, разпукване на нещо; пукане. Той запълзя, ледът пукаше около него, все по-силно и по-страшно пукаше .. — пукотът на леда вече ставаше ужасен и гибелен. П. Вежинов, ЗЧР, 95-96. Нощем се чуваше лисичи лай и пукот в церовите гори — дърветата се пукаха от студ. Й. Радичков, В, 32. От кошарата идеше миризма на конски тор, в стаичката се чуваше пукот на сурови съчки. Бонка шъташе зад гърба му. Ст. Мокрев, ЗИ, 319. Работниците в срутилата се къща са избягали далече от нея, защото чули зловещи пукоти и проскърцвания. Нов., 2006, бр. 225 [еа]. Отваря се [шампанското] без пукот, като шишето се накланя, тапата леко се завърта и се придържа, докато излезе от гърлото. Вл. Зарков, МК (превод) [еа]. // Звук, наподобяващ този шум. Божиловите хора .. все по-често се заслушваха в пукота на кукумявката откъм клоните на стария дъб. Д. Яръмов, БП, 44.
2. Само ед. Събир. Много силен шум, обикн. от мотори и под.; пукотевица, трясък. Аз вече трудно понасям града .. Дразнят ме модните старчета по кафенетата .., автомобилните стада с техния нарастващ рев и пукот. Ем. Манов, ПС, 20. Изсвири страшно гордата машина [автомобилът] — колата да ѝ стори път, и с пукот и пращене блесна в прахът, изви се и замина. Елин Пелин, Прик. І [еа]. Около нея [булката] идеше пукот от хора̀, песни, гайди, викове, нъ всред общата веселба, тя стоеше няма, бледна, умислена. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 392.
3. Само ед. Събир. Силни гърмежи. Робството в Добралък е някак тихо. Няма там буни и завери, .., пушечен пукот. Н. Хайтов, ШГ, 50. Кога ся пушне на висока могила, не ся чуе пукот повече, отколкото кога прасне детинска пушкалка. Й. Груев, Ф ( превод), 83.